ЖА̀РЯ, -иш, мин. св. -их, несв. 1. Непрех. Обикн. за слънце, огън – излъчвам силна топлина; паря, горя. Небето чисто, синьо, дълбоко – още от сутринта личеше, че скоро слънцето ще почне да жари. Д. Калфов, ИТШ, 133. Слънцето вече клонеше на запад, ала продължаваше силно да жари. Д. Рачев, СС, 47. Тоя ден небето беше безоблачно и лятното слънце жареше безмилостно. К. Петканов, ДЧ, 350. Още петдесетина крачки и той излезе на закътана между скали и дърволаци полянка. Насред жареше огън, на който четниците въртяха шишове. Ст. Дичев, ЗС I, 485. Под върбите / катунари, / край катуна / огън жари. Ц. Церковски, Съч. II, 27.
2. Прех. За слънце – силно облъчвам, нагрявам нещо; обгарям1, горя. Слънцето силно жареше скалистите чукари и предвещаваше тежка, жежка пладня. Д. Ангелов, ЖС, 604. Огненото кълбо на слънцето жареше тротоарите, паважа, покривите на къщите, дърветата. П. Стъпов, ГВ, 22. Слънцето изпича хляба на нивите, жари наведените гърбове – тънка пара се издига и от тях, и от разораната пръст. Ал. Гетман и др., СБ, 11. Слънцето жареше немилостиво посърналите ниви, над които трептеше мараня. Растенията поклащаха увисналите си листа, попарени от горещия дъх на суховея. П. Бобев, ЗП, 116. ● Обр. Пред очите му израсна спокойната фигура на Нинчев, умните му очи горяха и го жареха. Ст. Даскалов, СЛ, 359. Мъжът наистина бе развълнуван. Това личеше от поруменялото му лице, от пламъка в очите му, който жареше до болка нейните. Б. Йосифова, БЧМ, 227-228. ● Нар.-поет. Жар жаря. Отговаря добър юнак: – Ой те тебе, ти горице, защо ми се повяхнала, повяхнала, посърнала? Отговаря му горица! – Нето ме е жар жарило, ами сноще тук минаха три синджира, три синджира, черни роби. Нар. пес., ИНМБ I, 1950, 156.
3. Прен. Причинявам остра пареща болка. Беше изтощен до смърт, не бе ял човешки от три дни, а през изтънелите като ципи подметки го жареше и натъртваше неравният паваж. Л. Станев, ПХ, 20.
4. Прен. Прех. Индив. Причинявам силна мъка, големи страдания; горя2, измъчвам, тормозя. Каква буря е забушувала в душата на тоя силен и страшен мъж, каква дяволска ревност ще да е жарила сърцето му? Н. Хайтов, ШГ, 122.
5. Непрех. За коприва – при допир причинявам възпаление на кожата; паря, жиля.
6. Прен. Прех. Стрелям ожесточено. Немците тоя път не отстъпиха, окопаха се под самия нос на дружината и почнаха да жарят с автоматичното оръжие. П. Вежинов, ЗЧР, 156. // За огнестрелно оръжие, куршуми и под. – сипя, изсипвам огън върху някого, нещо и ранявам, убивам, опожарявам. Но башибозуците не бяха се отказали от зверските си набези. Напираха да се вмъкнат в самата черква. Ала куршумите жареха, а и черковната врата бе здраво залостена. Г. Караиванов, П, 67.
7. Диал. Пека нещо на жарава. В тоя чуден свят хората си бяха хора – пасяха овце, биеха мляко или жареха овен. А. Гуляшки, ЗВ, 159. Жарим си мръвки. Н. Геров, РБЯ II, 30.
ЖА̀РИ МЕ несв., непрех. Изпитвам остра физическа болка, подобна на парене. – Помина ли ти гърбината? – Помина. Само понякога ме жари, като че ли още лепне бичът по мене. М. Смилова, ДСВ, 9.
ЖА̀РЯ СЕ несв., непрех. Диал. 1. Топля се срещу огън (Н. Геров, РБЯ).
2. Прен. Горещя се, въодушевявам се, паля се.