ЖВА̀ЧА, -еш, мин. св. жвàках, несв., прех. Остар. и диал. Жвакам (в 1 знач.). Изпървом те бидоха благодарни и ядоха от препечениците с охота; но още месото им жвачеха, и бог изтрови много от тях. К. Пишурка, МК (побълг.), 239. Още повече мъмрали устата: голямо безумие правим, да жвачем непрестанно храна за желудока, та да я смила той после с леснота. С. Радулов, НД, 88.