ЖВА̀ЧКА ж. Диал. 1. Нещо, сдъвкано на каша. Посред стаята лежеше един бял козел и преживяше важно и сериозно като пловдивски чорбаджия своята жвачка. Л. Каравелов, РСМ, 476-477.
2. Дъвка, сакъз; гвачка1 (Ст. Младенов, БТР).
