ЖДРА̀ПАМ, -аш, несв., прех. и непрех. Диал. 1. Прех. и непрех. Драскам, дращя. Мачката ждрапе на вратата, сака да ѝ отвориш. СбНУ ХIV, 196.
2. Прех. Хващам с ръка и скубя. Ждрапайте киселеца да наберем повече. (Л. Андрейчин и др., БТР).
3. Непрех. Газя, обикн. в кал или в плитка вода. Хиляди българи бяха ждрапали по улиците на Видин, но нито лъвове бяха срещнали в тоя западнал град, нито титани. В стария войнишки марш обаче това изглеждаше като неоспорим факт. Ив. Динков, МВ, 87. Край реката ждрапаха по сутринната слана върху останалите от есента бурени стари работници — мъчеха се да пригодят тая почва за градина. Ал. Балабанов, ИАС, 326. ждрапам се страд. от ждрапам в 1 и 2 знач.