ЖДРА̀ПВАМ, -аш, несв.; ждрàпна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. ждрàпнат, св., прех. Диал. Ждрапам веднъж или изведнъж. ждрапвам се, ждрапна се страд.
– От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
