ЖЕГ1, жèгът, жèга, мн. жèгове, м. Остар. Белег, който остава върху кожата след жигосване; жиг1. Царицата се влачи с адамити! / Лудяла по Кирила Босота! / Цар Александър ѝ харизва дните, / но – край на всяка земна суета! / Кирилу жег на челото, страните – / да е до сетен ден извън света. К. Христов, В, 63.
ЖЕГ2, жèгът, жèга, мн. жèгове, м. Диал. Жега, пек.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.