ЖÈГАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни., прил. Диал. Който се отнася до жегар2; мързелив. От голямата жега биволиците бяха омърлушени, едва пристъпяха и уморено мяткаха крака. – Дий! Дий, пристъпи де! – подканяше ги лениво Стоян. – Какви сте ми жегарни! Ил. Волен, МДС, 96.