ЖÈГВАМ1, -аш, несв.; жèгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. жèгнат, св., прех. 1. Докосвам внезапно някого с нещо горещо, което причинява болезнено усещане. Секачите си дойдоха разтревожени заедно с трионите и брадвите. Жегнал ги тайнственият огън и повече не искаха да останат в гората. Н. Хайтов, ПГ, 80. Жегнале го по сърцето със горещо железо. СбНУ VIII, 235. // Разш. Внезапно бодвам или докосвам някого с нещо остро или парливо, което причинява силна болка. Файтонджията подръпна дизгините. Краят на тънкия камшик жегна кокалестия хълбок на коня и той, събуден от дрямката, сепнато вдигна глава, тръгна в тромав, ленив тръс. Ем. Манов, ДСР, 105. И злобно, като си дигна [змийчето] главата, / жегна с език, по-остър от игла, / едина [грешник] по корема му в средата. К. Величков, Ад (превод), 211.
2. Прен. Правя или казвам нещо, с което засягам, огорчавам някого, причинявам му неприятно чувство. Домна не си правеше труд да се прикрива. Дори наблягаше на своите похождения, за да жегне, да подцени още веднъж Христофор. Б. Болгар, Б, 103. Истинската любов кара хората да мислят най-напред за другия, а не да го огорчават при всеки удобен случай. Както Петър сега. Защо винаги той търси начин да я жегне с нещо? В. Райков, ПВ, 90. Още при избора на декламацията, аз заиграх новата си роля. Сборниците за вечеринки и утра не ме задоволиха; търсех нещо парливо, остро, с което да жегна всички тия, на които до вчера лицемерно се усмихвах. М. Кремен, СС, 95. – Че не викай толкова силно... Мазилката от тавана ще окапе! – жегна ме тя. Н. Хайтов, ШГ, 58.
3. Прен. За думи, факти, мисли и под. – внезапно причинявам силно неприятно чувство у някого; засягам, огорчавам. – Камшик за вас, камшик – той ще ви оправи. Тия думи жегнаха Никола. В. Геновска, СГ, 499. Думите на доктора го жегнаха, но той не издаде тревогата си. Д. Спространов, ОП, 318. – Какво се захласна? Да не мислиш как да ме наковладиш на баща си? Подозрението му в низост ме жегна до болка в сърцето. Ст. Чилингиров, ХНН, 84. Тя изведнъж си припомни мъртвото им дете. Споменът я жегна, но ѝ вдъхна и сили да понесе още една раздяла, стига той да е жив и здрав и свободен като всички хора. А. Христофоров, А, 151.
4. Диал. Имам слабо поникнали, наболи мустаци. Наминаа снощи у вечера / три синджира сè със млада челяд. / Един синджир сè млади момчета, / сè момчета, сè млади комити, / таман току жегнали мустаци. Нар. пес., СбНУ ХI, 28. жегвам се, жегна се страд.
ЖÈГВАМ СЕ несв.; жèгна се св., непрех. Внезапно изпитвам силна обида, огорчение от нещо, силно се засягам, огорчавам от нещо. – Храните ли прасе? – Лани хранихте, но го реквизираха. – Значи... реквизираха го? – жегна се Пантата и я загледа, като че не ѝ вярваше. Г. Караславов, ОХ II, 62. – Виж, мамо, обърна се той тъжно: – искаш ли да послушам татя, а да си заключа сърцето, че после да ми не е радост нито учението, нито изцяло живота? – Божичке? Защо думаш така, бре Коце? – жегна се майката. А. Страшимиров, А, 98. Каква надежда можеше да има тук за нещастните, ако дълбокомислените мъже и нежните дами не се жегват от тия неща. ССГ (превод), 217.
◊ Жегва ме / жегне ме в сърцето; жегва ме / жегне ме под лъжичката. Разг. Внезапно изпитвам силно огорчение, обида или тревога от нещо. Но в миг нещо го жегна в сърцето. Да, баща му каза, че тая година няма да го пусне на училище. Сп. Кралевски, ВО, 84. – Научил си стихотворението дума по дума. Но не бързай. Нещо като че ме жегна под лъжичката. Без да се бавя повече, грабнах листчето с преписаното на ръка стихотворение, та навън. Кр. Григоров, ОНУ, 28.
ЖÈГВАМ2, -аш, несв.; жèгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. жèгнат, св., прех. Диал. Жегля, удрям, бия с жезъл, тояга веднъж или изведнъж. Жегна го по гърба с едно дърво. Н. Геров, РБЯ I, 14. жегвам се, жегна се страд.
◊ Жегло да го жегне. Диал. Възклицание за изразяване на негодувание, несъгласие, когато някой съвсем млад, без да му е време, иска да се жени.