ЖÈГЛА̀ ж. Диал. Жегъл. Мисля си това и гледам, че на Лазар ръцете му треперят, не може да зажегли една биволица. „Дай, викам му, да зажегля биволицата!“, турям жеглата и тръгваме двамата из мъглата. Й. Радичков, ББ, 40. По-едрият вол се напъна, счупи жеглата, скъса въжето и избяга. К. Петканов, ОБ, 142. Ка я е видел млад Стоян, / направи шипка копраля, / направи жегла дренова, / па впрегна либе Мария. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 213.
◊ Вървя (удрям / ударя) на жегла. Диал. Не съгласувам действията си с другите, държа се настрана, не участвам в някаква работа или страня от хората. С насмешка рогованчени си спомняха за времето, когато бяха ударили на жегла, когато мъчно хващаха кооперативните коловози и не пазеха общото като свое. Ст. Даскалов, ВН, 1958, бр. 2282, 4. Запържвам се / запържа се на жегла. Диал. Изпадам в много тежко положение, излагам се на големи изпитания, трудности. – Вярно е – признал дядо Вушо. – Имахме нещо като бас с Хайдут Гено. Запържихме се на жегла – де да видим кой ще надвие. О. Василев, ЖБ, 407-408. Пържа се на жегла. Диал. Изпаднал съм, намирам се в много тежко положение, имам големи неприятности, подложен съм на големи изпитания, трудности. Тегля се като вол на жегла. Диал. Силно се съпротивлявам за нещо, упорствам и не желая да направя нещо. Тая баба, на която Домна носеше името – от нея беше взела и нрава. Така поне я окачествяваше баща ѝ, кметът, когато дъщерята се теглеше като вол на жегла. Б. Болгар, Б, 13.