ЖÈГЛÒ, мн. жèглà, ср. Диал. Жегъл, жегла. И Стоян дружина послуша, / накара брези биволе / с тежко олово да плива. / Досред е вода препливал, / крайно се жегло строшило. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 400.
◊ Бия на жегло. Диал. Не съгласувам действията си с другите, държа се настрана, не участвам в някаква работа или страня от хората. Жегло да го жегне (да го търти). Диал. Като възклицание за изразяване на негодувание, несъгласие, когато някой съвсем млад, без да му е още време, иска да се жени.