ЖÈГНАТО нареч. 1. С безпокойство, с вълнение; тревожно, развълнувано, безпокойно. Сега тя жегнато извърна глава към къщните врети, през които се видеше мъжко дете – първата ѝ рожба. То се бе свряло у пепела на огнището... А. Страшимиров, А, 7.
2. С чувство на внезапна и остра обида; обидено, огорчено, оскърбено. – Ще посрамим България! – Ами, ами, чак дотам... – Отдръпнах се жегнато назад. Др. Асенов, СВ, 63.