ЖÈЖКО нареч. Остар. и диал. 1. Горещо, пламенно, разпалено. Аз молех се жежко към Бога велик / за помощ, утеха в живота ми тежки. Ив. Вазов, Събр. съч. III, 1975, 82. Мама ме прегърна, целуна ме жежко и тихо зарони сълзи. Българ., 1918, бр. 31, 5.
2. С гл. съм или ставам в 3 л. ед. а) Означава, че някъде е много горещо. – Там [в Африка] сигурно е много жежко, има комари – и без да ще, Шишманя инстинктивно затрепера. В. Нешков, Н, 328. – Командирът не е имал предвид, че тука става непоносимо жежко. Д. Добревски, БКН, 55. Стара съм и днес е жежко, / но сърдце ми е младежко – / рече баба и отсече / и забърза отдалече. Гр, 1935, кн. 26, 3. б) С крат. лич. местоим. в дат. Означава, че на някого му е много горещо. Дойде един момък, накладе буен огън и започна да върти агне да го пече. На мен ми стана много жежко. Л. Йорданова, БНПР [еа].