ЖÈЖЪК, -жка, -жко, мн. -жки, прил. Остар. и диал. 1. Горещ. Босите им крака ровят жежкия пясък и вдигат облак от златен прах. Елин Пелин, Съч. I, 75. Слънцето се издигна и напече... Житата се укротиха и наведоха класове, а над тях затрептя жежка мараня. И. Петров, НЛ, 255-256. Имаше си ковача отдавна жежко желание на сърцето и студена мисъл в главата. Г. Манов, КД, 28. Почнала се една жежка престрелка, която траяла през целия ден. Бълг., 1902, бр. 456, 3. Уви, към немите и хладни стени / да бях отправял мойте жежки молби, / от жал и милост да ми проговорят щяха, на тез молитви – отглас да дадяха. Д. Полянов, Избр. ст, 5-6.
2. Като същ. жежко ср. С предл. на. Топло място. – Господи, не си добре уредил земюту. Защо си турил тую зиму, та симо сиромашията да пати. Богатите си седу на жешко, а беднотията – ни дърва, ни леб. СбНУ ХLIХ, 367.