ЖÈЗЪЛ, мн. жèзли, след числ. -зъла, м. 1. Специално изработен и украсен прът, който се носи от светски или духовен глава при церемонии и е символ на власт, величие; скиптър. И сега те виждам как вървиш с патриаршеския жезъл в потъпкания, осквернен, ограбен Царевград, из улицата към двореца. Ем. Станев, А, 219. Царицата сложила короната на главата на зетя си. Сетне му подала голям жезъл, изработен от кост на речен кон и окичен с кехлибар, черен корал, мед и сребро. Н. Райнов, КЧ II, 54. Той заповяда на висшите командири на войсковите части да използуват настъпилото затишие и му поднесат маршалски жезъл. Д. Казасов, ВП, 176.
2. Техн. Метален прът, с помощта на който се контролира движението по еднопътна жп линия.
◊ Като с (чрез) магически (вълшебен) жезъл. Остар. Книж. По необясним, много бърз и лесен начин; изведнъж. За Манчестер заминува г. Балабанов. Всички мъки и тревоги се разрешават, като с магически жезъл, още със стъпването му в тоя град. Той намира топъл прием не само у няколко българи, но и у някои от най-богатите гръцки търговци. К. Величков, ПССъч. VIII, 282. Три години подир тези произшествия Цариград бе са преобразил значително. Помислил би някой, че великий този източен град са е преобразил изведнъж като чрез вълшебен жезъл в столица на някоя западна държава. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 81.