ЖЕЛА̀Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от желая като прил. 1. Който силно се желае, очаква; многоочакван. Аз неусетно станах приятел на семейството. Аз бях желан гост в таванския апартамент. К. Калчев, ДНГ, 46. И сега, след като спечелиха тъй леко желаната победа, приятелите се гледаха един други мълчаливи, объркани. Ст. Дичев, ЗС I, 202. Най-после дойде и желаният ден. Два часа преди пристигането на влака аз и брат ми бяхме вече на гарата. Г. Белев, ПЕМ, 72. Тогаз, на твойто място / дружно / ще изградим, със много пот, / един живот / желан / и нужен. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 31.
2. Който силно се желае, обича; любим. И пред нея се яви образът на Тъкачев, хубав и желан. Г. Караславов, ОХ, 419. Ах, как блести отсрещният прозорец / в стаята отсреща / стоиш обърната към мене ти, / стоиш желана. Г. Джагаров, ПСВ, 49.
3. Който съответства на желанията, очакванията, който се желае да стане; нужен, търсен, желателен. Парчета от тоя плат се слагаха върху специални калъпи и се биеха отгоре с малки чукчета. Тоя плат имаше още свойството на разтегливост и затова с тия чукове той добиваше желаната форма върху калъпа. Елин Пелин, ЯБЛ, 83. Сега щяхме да го [кучето] боядисаме с блажна боя. Само трябваше да изберем подходящата, за да произведе желания ефект. Ст. Стратиев, СВМ, 32. По подобие на архитектите те [учените] ще чертаят планове върху хартия, след това по тях ще конструират макети, а после с фини инструменти ще нанасят корекции и ще моделират наследствената материя в желаната насока. Хр. Одисеев, ТН, 159.
4. Като същ. желаното ср. Нещо, което силно се желае. Дори Исмаил ага Сюлейманоглу взе да им идва на гости. За чест по-голяма от тая Хадживраневите не можеха и да мислят. Но тъкмо добиха желаното, през един април синовете им отказаха гостоприемство на агата, забъркаха се във въстанието. Г. Стоев, ЦЗ, 7.