ЖЕЛА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Лице, което желае нещо или се стреми към осъществяването на нещо. Много добре сме със здравето си, желатели биваме да слушаме същото и за вас. АНГ I, 527. И тъй, тези двамата [Апостолов и М. Ц.] бяха най-силните желатели да влезе чета във Врачанско, а не на друго място. НБ, 1876, бр. 53, 206. Тия двама родолюбци [Атанасов и Младенов] и истински желатели на народното добро в двегодишно разстояние почти във всичките села успяха да въздигнат по едно училище. Лет., 1873, 62.