ЖЕЛАТЍН, мн. няма, м. Белтъчно вещество от животински произход, употребявано в техниката, фотографията, кулинарията, медицината и др., разтворът на което при охлаждане преминава в пихтиесто състояние. Друга съставна част на някои захарни продукти е желатинът. Той се приготвя от кости, уши, обрезки от кожа, сухожилия и други животински части, които съдържат колаген. Ив. Златев и др., МЗ, 56. В предприятията, преработващи месо, костите се употребяват за приготвяне на хранителни бульони и заливки, за добиване на мазнини, туткал, желатин и костно брашно. П. Даскалов и др., ТК, 137. Когато желатинът е по-малко от необходимото, ястието не може да се стегне и се разпада при обръщането. СТ, 2003, бр. 26, VII.
– От фр. gélatine.