ЖÈЛВА1 ж. Диал. Костенурка; желка1, жълва1, костена жаба, коруба жаба, костеница, костенуша. Между хората отново се надигна ропот, ала по-слаб и недружен, защото повечето бяха заети да изваждат от торбите си убития дивеч: ту едър заек с претрошени крака, още жив, ту някоя желва, която се мъчеше да допълзи до гъстата трева. Ст. Загорчинов, ДП, 32. Желвата живее с орлите. 500 години може тя да живее. Мис., 1902, кн. 2, 114. За много время [хората] мислили и вярвали, че под земята има слон, та я носил на гърба си, и тоя слон стоял въз желва (костенурка), а пък тя плувала по голямо море. Лет., 1872, 98.
ЖÈЛВА2 ж. Диал. Птица жълтурка1; полюлейка2, чичопей. Една желва долетя, запълзя по грапавата кора на бряста и звучно удари няколко пъти с клюна си. Ем. Станев, ИК III, 206.