ЖЕЛВÈ1, мн. -та, ср. Диал. Умал. от желва1; желвица1.

– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.

ЖЕЛВÈ2, мн. -та, ср. Диал. Умал. от желва2; желвица2.

– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.


Източник: Речник на българския език (онлайн)