ЖЕЛÈ, мн. -та, ср. 1. Сладко, приготвено чрез варене от плодов сок и захар, понякога с прибавка на желатин или пектин; пелте. Обича ги с желе от боровинки / и върне ли се у дома по здрач, / пак почва да си прави палачинки / във свойта кухня старият палач. В. Сотиров, Ст, 33. Нашите зеленчукови и плодови консерви, конфитюри и желета намират добър пазар в чужбина благодарение на високото им качество и силна захарност. Желе от дюли. Желе от вишни. // Десерт, който се приготвя с желатин и плодови сокове, мляко, сметана и други подобни продукти. Плодово желе. Сметаново желе. Млечно желе.

2. Пихтиеста маса, получена след изваряване на животински кости, хрущяли, сухожилия и др.; пача. // Такова пихтиесто вещество, получавано при приготвяне или консервиране на някои месни продукти. Свити в траповете, неговите жандармеристи мълчаливо вечеряха – бъркаха с пръсти в тенекиените кутии, гнусливо лапаха говеждото желе. П. Вежинов, ВП, 13.

3. Готв. Студено предястие, получено от желиране на месо, риба, яйца и под. Какво ли нямаше в тия безбройни порцеланови чинийки! И желета, и студена риба, и черен хайвер, и панирана шунка, и сладкиши, и какво ли не. А. Гуляшки, Л, 311. Най-доброто рибно желе става от бяла риба. Ст, 2003, бр. 26, VII.

– Фр. gelée.


Източник: Речник на българския език (онлайн)