ЖЕЛЕЗА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който изработва, поправя или продава предмети, изделия от желязо. Къде е младият железар, който цял ден поправяше примуси, чешми, колички, пушки и всякакви пружини? Елин Пелин, Съч. V, 12. Трябва любовта към някогашния първобитен, но хубав поминък да е била твърде голяма, за да се превърне обикновената нужда в разкош и простият занаят на железарите от Саръ Шабан и Кавала да стане изкуство. Й. Йовков, Разк. II, 31. Мръсна, задимена ковачница. Железарят, гол до кръста, препасал кожена престилка, изважда нагорещеното желязо от жарта. Е. Йончева, ЗГ, 81. Баща му, железар, беше вече възрастен и затова му работеха аргати. С. Севан, Р, 56.