ЖЕЛЕЗА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до железар. До работилницата имаше стая, която се използваше за склад и същевременно в нея нощуваха двама от чираците. На първо време и аз се настаних в тази стая и започнах да уча железарския занаят. Сл. Трънски, Н, 18. Направиха му одърче зад камината на топло, майсторът донесе едно шарено чердже от къщи и Филип стана железарски работник. С. Северняк, ИРЕ, 18. Железарски чук.
2. Който се отнася до изделия от желязо, железария; железариен. Като дойдоха толкова търговци да купуват от стоките на Балбулевци, накупиха те и други стоки от Преспа, най-вече бакърени и железарски изделия. Д. Талев, ПК, 119. Железарските стоки са винаги тежки, по-груби, мъчно подаващи се на опаковка. С. Цонев и др., ВА, 40. Първокачествен местен гипс за изящни скулптурни изделия се намира за продан във всичките бояджийски и железарски магазини в София. БД, 1909, бр. 24, 4.