ЖЕЛЕЗА̀РСТВО, мн. няма, м. Занятие на железар. Освен пътят, който отиваше за града, и друг път, откъм горните села, минаваше оттук, тъй че Велико, който покрай железарството подковаваше и коне, не оставаше без работа. Й. Йовков, АМГ, 220. После хвана да учи занаят, най-напред коларство, след това железарство. Ст. Даскалов, СЛ, 83. От всички занаяти най-много го влечеше железарството, машинарията. Ив. Бурин, НП, 19.


Източник: Речник на българския език (онлайн)