ЖЕЛÈЗНИЦА1 ж. 1. Разг. Релсов път, по който се движат влакове. Обадиха му един ден, че се зафаща направата на железницата из устието. Селяните се наемаха за работници и слазяха долу при Искъра. Ив. Вазов, Съч. Х, 102. По него [моста] минаваше железница, шосе, по което се движеха автомобили и каруци, а отстрана имаше заграден широк тротоар за пешеходци. Ив. Остриков, ОП, 35. – И сега, когато толкова железници ще се правят, толкова пристанища ще се строят, ти тамам си му намерил времето да ме набедяваш, че съм бил уж опозиция. Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20, 2. Друго пристанище на Черно море е Кюстенджа, град, който се свързва по един железен път с Черна вода. Тази железница е първата, устроена в Турско. С. Бобчев, ПОС (превод), 72.
2. Само мн. Разг. Организация и служба на железопътния транспорт, както и самият транспорт. „Днес в един часа следобед чиновниците и служителите по железниците, телеграфо-пощенските и телефонните станции обявиха обща стачка.“ К. Странджев, ЖБ, 106. Изработва се нов правилник за ползване на безплатните билети по железниците. БД, 1909, бр. 26, 3. Дето ще се рече, железниците и пощите са в ръцете на архипредателя К. Величкова. С, 1894, бр. 1486, 3. Той работи по железниците. Δ Очакват се съкращения на персонала в железниците. // Стесн. Ведомството на железопътния транспорт. Министерството на железниците отпуска тренове и безплатен превоз. Елин Пелин, Съч. IV, 234. Дирекция на железниците. Управление на железниците.
3. Остар. Влак1; трен. Той разпита кога тръгва железницата от Букурещ за Галац и узна, че два влака тръгват през деня. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 81. В нощната тишина зачу се надалече свирката на железница. К. Величков, ПСп, 1885, кн. 1, 135. – Днес от Варна ще пристигне с железницата новоназначеният наш валия, негово превъзходителство Мидхат паша. Ст. Дичев, ЗС I, 361. – И колко сте се пазарили? – Всеки – различно. На тия момчета по хиляда и петстотин лева, от Петровден до Кръстовден. Те си плащат пътя по железницата. К. Константинов, Избр. разк., 64. Железницата закъсня.
◊ Еднорелсова (висяща) железница. Спец. Транспортно средство, което се движи по една релса, поставена на земята или окачена на надземни съоръжения. Зъбчата железница. Железопътна линия за превозване по голям наклон, между чиито релси е поставена трета релса, за която се захваща зъбно колело, монтирано на локомотива. Височината на вулкана е 1186 м. За улеснение на туристите и учените до Монте Сома е построена зъбчата железница. Хр. Тилев, В, 39. На юг Витоша се белееше величествена и на гърба ѝ се забелязваше приоблачната гостилница „Кръгозор“, додето се отиваше от Драгалевци по зъбчата железница. Ив. Вазов, ЛВ, 14. Надземна железница. Транспортно средство, което се движи по железопътна линия, прокарана върху специална мостова конструкция в голям град. – На какво искаш да се качим, на подземната или надземната железница? Ал. Бабек, МЕ, 102. Подземна железница. Рядко. Електрическо транспортно средство за превозване на пътници в голям град, което се движи по железопътна линия в тунели под земята; метро, метрополитен. Взехме подземната железница и отидохме в квартирата му. Ал. Бабек, МЕ, 102.
~ Гледам като крава в железница; гледам като теле в (пред) железница. Разг. Ирон. Гледам глупаво, без да разбирам нещо (употребява се за реакция при вида на нещо, което буди голямо недоумение).
ЖЕЛÈЗНИЦА2 ж. Диал. Вид кичест карамфил с пъстри червени или лилавочервени цветове; смесена китка, брадат карамфил. От двете страни покрай пътеката са насадени шарени цветя – латинка е завита на малки притки, железница, алена и морава. Т. Влайков, Съч. II, 205.
ЖЕЛÈЗНИЦА3 ж. Диал. Вид коремна болест с бодежи.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.