ЖЕЛЕЗНИЧА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Служител или работник в железопътния транспорт. Това беше гара. Малка станция, самотна и смълчана. Скръцна вратата и върху плочника легна светло петно. Излезе възнисък плещест железничар. А. Гуляшки, МТС, 41. Пътникът тръгна към входа на зданието, откъдето излезе един доста възрастен железничар. М. Марчевски, П, 135-136. „Вчера в два и половина часа следобед бе проведено събрание на железничари и пощенци.“ К. Странджев, ЖБ, 105. Успях да науча някои неща за нея. Баща ѝ е железничар, майка ѝ работи като щандистка в магазин за порцелан и стъклария. Й. Попов, СЛ, 153.