ЖЕЛЕЗНИЧА̀РКА ж. Жена железничар. В армията и опълчението са свикани всички годни за военна служба мъже. Недостигащата работна сила за първи път в историята са принудени да покриват жените и те, пак за първи път, започват да се изявяват като служителки, работнички, железничарки. Вл. Пенчев, ИЧ (превод), 414.


Източник: Речник на българския език (онлайн)