ЖЕЛÈЗНИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Остар. Прил. от железница1; железопътен, железнически. Вървя надлъж по линията към големия железничен мост над Искъра. Ив. Вазов, БП, 157. Аз спях из кантоните и колибите на железничните пазачи; рискувах да бъда изяден от вълци, защото железничното трасе тук върви все по гористото Делиорманско плато. А. Страшимиров, А, 333. Изучете България! Но богатствата и хубостите на България не се изучават по географическите карти, нито с разходки на фаетон по гладките шосета, нито от прозорците на железничните вагони. Ал. Константинов, Съч., 89-90. Поради стачка по железницата на Източното дружество България се почувства несигурна за железничните съобщения през Източна Румелия. Лет., 1909, 87.