ЖЕЛЕЗОБЕТÒНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Техн. Който се отнася до железобетон; железобетонов. Навсякъде се виждат или огромни гиздави здания, или дълбоки ями, в които се изливат железобетонните основи на бъдещи сгради. Г. Караславов, Избр. съч. III, 368. Правилникът за проектиране на железобетонни строежи в Царство България от 1934 г. заимства изискванията и методите от немските норми. М. Трайкова, СКА, 189. В онова време използуването на малките неплавателни реки чрез железобетонни баражи едва започваше и не се предвиждаше още съвсем ясно огромното значение, което щяха да добият дори и малките планински потоци в бъдеще. П. Стайнов, ЯС, 30. Железобетонна конструкция. Железобетонен елемент. Железобетонни мостове. Железобетонни укрепления.