ЖЕЛЕЗОДÈЛЕЦ, мн. -лци, м. Остар. Железар, ковач; демирджия. В Габрово нахождат ся и доста изкусни железоделци. Г. С. Раковски, ГП, 197. Не си мие никогда руцете [невъзпитаното дете] затова прилича на железоделец. А. Никопин, УД (превод), 54.
