ЖЕЛЕЗОДÒБИВ, мн. няма, м. Добив на желязо; железодобиване. През Средновековието в района град Неврокоп, наред с железодобива, е добивано сребро и злато. Ст. Авдев, ИЗ, 245. Населението се занимава с такива занаяти като железодобив, ковачество, свещарство, земеделие и др. РИ, 2014, бр. 2, 2. Местният железодобив се е развил в резултат на експлоатацията на сидеритовото находище. Археол., 1988, кн. 4, 46.