ЖЕЛЕЗОДОБЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който се отнася до добиване на желязо. С изключение на някои малки центрове на канадската страна на американските езера, главните железодобивни области на Северна Америка са разположени южно от тези езера, в територията на Съединените щати. А. Тотев и др., СС, 296. Планината [Голо бърдо] е гола и безводна, но някога е била обрасла с буйни гори. В средата на миналия век турците изсекли широколистните гори за въглища, необходими за железодобивната промишленост. Ив. Панайотов и др., ТМ, 272. Железодобивни машини. Железодобивни пещи.


Източник: Речник на българския език (онлайн)