ЖЕЛЕЗОЛЕЯ̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Работник, който се занимава с леене на желязо. След реферата, държан от Sipp в конгреса на дружеството на германските железолеяри през 1923 г. в Хамбург, приложението на този способ почна да се разпространява, като патента бе откупен от много железолеяри. Техн., 1931, кн. 3-4, 142. У нас е въведен шестчасов работен ден за железолеярите с непрекъснат процес на работа.