ЖЕЛЕЗОНÒСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Минер. За руда, минерал, пясък и др. – който съдържа желязо, в чийто състав има желязо. Тази маса [шлаката] е натрупана в хода на многократно повтаряне на производствения цикъл по топене на железоносната руда. АОР, 2008, 216. Керамичните изделия, намерени в скалните обиталища, са ясносиви, червени или кафени, според относителното изобилие на железоносна глина в грънчарското тесто. Н. Райнов, ИПИ II, 152. Дъждовете, особено топението на снега, увличат в долините пръстта, в която железоносният пясък се отлага във вид на тънък слой. З. Бояджиев, БП (превод), 40. Железоносни слюди. Железоносни късове.


Източник: Речник на българския език (онлайн)