ЖЕЛЕЗОПЪ̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е свързан с релсов път, с железница1, отнася се до железница1 (в 1 знач.). На изток, дето лъщеше железопътната линия, полето преминаваше във вълнообразни ридове. Ем. Станев, ИК I и II, 257. Железопътният кантон е в края на градчето, там, гдето двете синкави релси се губят в далечината на полето. Л. Галина, Л, 6. Закрачи бавно по железопътния насип. Под насипа долу бучеше бързата Поройница. А. Каралийчев, ПГ, 61. Железопътен мост. Железопътно депо.
2. Който е свързан с превоз на пътници и товари по релсов път. Пътническият железопътен транспорт отстъпва по техническа и средна скорост само на въздушния. М. Нешков и др., ПА, 255. „Трансграничен железопътен превоз“ означава железопътен превоз, при който се пресича границата между държавите на договарящите страни. ДВ, 2010, бр.48, 7.
3. Който се отнася до системата и ведомството на транспорта по релсов път, до железница1 (във 2 знач.). – Отдавна ли служите в железниците? – От десетина години, ако смятаме и железопътното училище, което завърших. М. Марчевски, П, 134. В Министерството на пътищата и съобщенията заседава една комисия от представители на разните категории железопътни чиновници. БД, 1909, бр. 30, 3.