ЖЕЛЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от желирам като прил. Готв. 1. Който е приготвен в желе. Запристигаха за мене една след друга награмадени чинии: желирани макарони с месо и сос и накрая кастрон със свинска супа и панерче с хлебни кифли. Ал. Гетман, ВС, 23. Седнаха да вечерят тримата. Малагения извади половин фазан, желиран език на филийки, кюфтенца от мозък. Й. Попов, СЛ, 62. Напразно го канеше сестра му, напразно побутваше към него чинийки с майонези, с желирано пиле. Съвр., 1980, кн. 1, 47. Отвори прозрачната кутийка с храна, желирано пилешко бутче, три мизерни резенчета деликатесен салам. М. Иванов, КБВ, 6. Желирано месо. // Който е покрит с желе. Желирана торта.
2. Който е във вид на желе. Желираните мармалади трябва да имат еластична повърхност с характерен блясък. Д. Златева и др., СХС III, 58. Желиран бульон.