ЖÈЛКА1 ж. Диал. Костенурка; желва1, жълва1, костена жаба, коруба жаба, костеница, костенуша. Настъпи ли горещото пладне, желките тръгват към редките водоизточници. Събират се толкова много по бреговете им, че корубите им се допират една до друга. Р. Царев, Б, 11-12. А един ден, като излязох на лов, убих една дива коза и улових и една доста голяма желка (костена жаба). П. Р. Славейков, РО (превод), 60-61. Тръгнала желка на оране, / на оране, на копане, / подкара си чиф волове, / чиф волове, два гущера. Нар. пес., СбНУ LХV, 378.
◊ Спори ми като на желка през оран (угар). Диал. Ирон. Никак, ни най-малко не ми спори.
ЖÈЛКА2 ж. Диал. Скрофулоза; скрофули, живеница, живница, къртица, заифлък, бокмаджа, сараджа. Желка понякога народът нарича скрофулозата и аденита. А. Стойнев и др., БМ, 180. На скрофул казват още желка. Желкав – сараджлив, скрофулозен. СбНУ VІІІ, 144.
ЖÈЛКА3 ж. Диал. Коприва.
– От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.