ЖЕЛУ̀ДЪК, мн. -ци, м. Остар. и диал. Стомах; жерка. Той беше премалял от изнурение и глад, червата му се бяха слепили и желудъкът му преживяше някакви горчиви треви. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 171. Желудъкът на камилата има няколко отделения, които, веднъж като са напълнят с вода, тя ги държи по няколко деня. С. Бобчев, ПОС (превод), 239. Органи на живота са онези, които спомагат на обмена на веществото. Таквизи органи са: желудъкът, червата, белият дроб. Ч, 1871, бр. 22, 701.
– Други форми: желу̀дак, желу̀док.