ЖЕЛУ̀ДЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Остар. и диал. Прил. от желудък; стомашен. От снощи имам треска и силно желудъчно разстройство, вероятно от простуда. Ив. Вазов, ПЕМ, 25. Не бива да ся пие твърде студена вода измежду ядението, зачтото тя разредява желудъчния сок. Лет., 1874, 75. Частиците на белтъчината ся топят от желудъчния сок. КН 5, 8.