ЖÈЛЪДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Жълъден; жълъдов, желъдов. Есента бе настъпила и желъдите се ронеха. Желъдният аромат се носеше из цялата гора. Н. Хайтов, ПГ, 70. Колко хубаво сме украсили / нашата елхичка! / Желъдни панички и шишарки, / шикалка голяма / и картинки с дядо Мраз, и шарки – / та какво ли няма! Цв. Ангелов, НП, 41.