ЖÈЛЪДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Жълъдов; жълъден, желъден. Орлицата донесла в човката си желъдова чашка, пълна с жива вода. Изляла водата върху краката на момъка и той тозчас оздравял. Р. Босилек, Р, 116. Желъдово брашно.


Източник: Речник на българския език (онлайн)