ЖÈЛЪДЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от желъд; жълъдче. Като ни забеляза [сойката], пусна желъдчето и отлетя с ненужен крясък, за да алармира невидимите горски обитатели. Н. Хайтов, ПП, 96. Плаша се и от червеите да не надупчат семената ми, както са надупчили лешниците и буковите желъдчета. П. Бобев, ЗП, 131-132.