ЖЕЛЯ̀ЗО, мн. железà, ср. 1. Само ед. Хим. Химически елемент Fe, пластичен и ковък метал със сребристобял цвят, от който се получава чугун и стомана. – Една и съща е материята в целия всемир. Без съмнение е установено присъствието на водород, желязо, калций, .. и други химически елементи. Г. Томалевски, АН, 306-307. Изглежда, че и елементите манган, желязо, а може би бор също играят важна роля при растежа на растенията. Хим. IХ кл, 1950, 49. В състава на человеческото тяло влизат следующите елементи: кислород, желязо, мед, манган. М. Бракалов, ФА, 4. Тази минерална вода съдържа желязо.
2. Отделен къс или изделие, предмет от този метал. Тико мина край огнищата, за да закали леко всяко едно от железата. Дървените корита задимяха, желязото възвря водата, стана на синкави ивици. Й. Радичков, СР, 135. Момъкът не го сдържаше на едно място. Излизаше пред мелницата и гледаше колята, като че ги броеше – а бяха надошли все едни нови, писани каруци, тежки, обшити с желязо. Й. Йовков, ЖС, 149. Някъде звънтеше наковалня, скърцаха железа, тропаха копита по сухата земя. Н. Тихолов, ДКД, 26-27. Веднага отвърнаха на далечния зов и няколко от войнишките коне – остро, треперливо, радостно, други заудряха с предни копита по твърдата земя, влажно застъргаха между зъбите си железата на юздите. Д. Талев, С II, 222. Желязото се кове, докато е горещо. Погов. ● Обр. Героите наши, като скали твърди, / желязото срещат с железни си гърди / и фърлят се с песни в свирепата сеч. Ив. Вазов, Съч. I, 204. Задържа ни честа шрапнелна стрелба, която сипе желязо по насипа на окопа. Л. Стоянов, Х, 27.
3. Разш. Разг. Всеки метал, подобен на този метал. Много желязо е използвано за направата на тази кола.
4. Само мн. Остар. Окови, вериги. Окован в железа, той [Филип Тотю] бил хвърлен в подземията на затвора. Н. Ферманджиев, РХ, 69. И страдаха [селяните] в цариградските тъмници толико время с железа обковани. БДн, 1857, бр. 10, 37. – Народът е готов да се дигне, за да строши железата на петвековните си мъчители и тирани. Ив. Вазов, Съч. VI, 56. Чужденецът пита: „Румелио, защо не се радваш, защо не свириш?“, а тя му отговаря: „В робството, в което ме виждаш, в железата на турчина, как ти дава сърце да ми казваш да се радвам?“. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 171. Закачиа му белчета, / окачиа му железа, / бутнаа Мехмет в апсана. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 246.
5. Диал. Котва (Н. Геров, РБЯ).
◊ Държа горещо желязо с чужди ръце. Диал. Използвам другиго при извършване на опасна и рискована работа, която ще ми донесе облага. Не бия студено желязо. Диал. Зная си работата; върша си работата, както трябва и когато трябва, не върша нищо напразно. С огън и желязо. Остар. 1. С насилия, жестокости. – Ти убиваш по царска воля и предаваш на мъчения. Самият ти мъчиш и убиваш виновни и невинни с огън и желязо. Д. Талев, С II, 257. 2. С оръжие, чрез борба. Великите въпроси се решават не с препирни и вишегласия на конференциите, но с огън и желязо. НБ, 1877, бр. 61, 237. Старо желязо. Железни отпадъци; скрап. Той играеше с нас на търговия, като купуваше от нас всичко, киселец, джанки, диви круши, старо желязо, събирано по гората. Г. Белев, ПЕМ, 30. „Господ ще го убие него – рече жената, – да вземе той да ми продава тенджерата за старо желязо!“ Й. Радичков, СР, 237. Юдино желязо. Диал. Пари.