ЖÈНА, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. жèнат, несв., прех. Диал. Жъна. Ще мине [Севдана], ще го стрелне с черни дяволити очи и ще каже: – Помози бог, Йонко! Ореш ли? Ори, ори, че двама ще женем. Ц. Церковски, Съч. III, 69. Споходихме Вълчедръм – едно от най-големите села в България, където женат едра пченица. А. Каралийчев, С, 220. Чужди человеци на нихное полско имение (мюлк) работят, женат и събират храна. БДн, 1857, бр. 9, 33. жена се страд. Вече е време да се жене ечемикът. жене се безл. По-добре се жене на хладно.
ЖЕНА̀, зв. жèно, ж. 1. Лице от женски пол. – Нека си поцъфти малко на моминско слънце. Това е най-хубавата радост през живота на жената. Елин Пелин, Съч. III, 118-119. Няма по-тежка мъка от любовта, няма по-страшна загадка от Жената! С. Северняк, ИРЕ, 125. И не знам има ли на света человек, мъж било или жена, които да са благодарни от сяка страна. П. Р. Славейков, СбНУ ХХ, 94. Риба и жена не стареят. Погов. С жена шега не бива. Погов. Жабите от щъркела се боят, а жените – от старостта. Погов. Хубавата жена сбор бере, а грозната дом бере. Погов. Къща без жена – кладенец без кофа. Погов. В статистиката за населението се посочваше точно броят на мъжете и жените. Δ Книга за жената. Правата на жената. Равноправие между мъжа и жената. // Лице от женски пол в зряла възраст. Гимназиалният курс беше петгодишен и момчетата завършваха последния клас деветнадесет-двадесетгодишни, почти мъже. Да не говорим за девойките, които в осми клас бяха не „почти“, а напълно жени! А. Гуляшки, ДМС, 123. Пред средното ханче наредили се купове-купове жени, девойки, деца, дрипави, разтреперани, зачервени от студ. Ив. Вазов, Съч. VI, 124. Гарванът граче грозно зловещо, / псета и вълци вият в полето, / старци се молят богу горещо, / жените плачат, пищят децата. Хр. Ботев, Съч. 1929, 37. Де се е чуло видяло / три пъти жена да близни, / три пъти по три момчета! Нар. пес., Христом. ВВ II, 240.
2. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. Съпруга. Жените на нашите опълченци живееха в града и съседните села. Й. Йовков, Разк. II, 86. Той завари жена си и майка си премалели от страх. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 16. Снахите почнаха да гледат накриво жена му. Елин Пелин, Съч. III, 18. – Ето, аз съм човек на четиридесет и пет години вече, жена и деца имам, и единственият човек, който може да ме разбере и успокои в труден час, това е майка ми. Й. Попов, СЛ, 119. Гърне без ръчка, като мъж без жена. Погов. Който иска жена без кусур, без жена остая. Погов. Който слуша хората, жена си напуща. Погов. Имаш ли добро вино и хубавелка жена, за достове се не вайкай. Погов. Запознайте се с жена ми. Δ Взимам за жена. ● Разг. Само членувано. Моята съпруга. – Тая сутрин викам на жената: – Не ме изпращай. Като тръгна на лов, не ме изпращай. Елин Пелин, Съч. IV, 219. – Жената писа, че е реквизиран [волът] и аз рекох – прощавай, няма вече да се видим. Елин Пелин, Съч. II, 157. ● Разг. Като обръщение на съпруг към съпругата му. Продаде дядо Петко една нивица, нарами торба с хляб, .. и „Сбогом, жено! – Прощавайте, селяни!“ Ал. Константинов, Съч., 285. „Жена“, казва ми мъж ми, „годините станаха усилни, трябва да забравим предишните масрафи.“ Г, 1863, бр. 6, 45. С тебе, жено, зле, а без тебе по-зле. Погов.
3. Диал. Руг. Название или обръщение към мъж, животно или предмет за изразяване на презрително отношение. – Лукави станахте вие селяците .. Е, ама чакай, жено селяшка – властта се лесно не лъже! Елин Пелин, Съч. I, 43-44. Козелът стоеше до него, изведнъж изврещя и побягна. „Циц, жено!“ – рече козарят. Й. Радичков, СР, 43.
◊ Въртя се около полата на жена си. Пренебр. Стоя вкъщи и бездействам. – Всички се свили, мълчат, въртят се около полите на жените си и зъб не смеят да обелят. Г. Караславов, СИ, 149. Жена ми ми налага (носи) калпака; жена ми ми носи капата. Диал. За съпруг – командван съм вкъщи (от жена си). Жено врачанска. За изразяване на пренебрежение, възмущение, укор (употребява се като обръщение към някого). – Не щеш ли, и жената, ни в клин ни в ръкав, се нахвърля въз мене. Станах, па я хванах за косичката. „Чакай, рекох, жено врачанска, да ти кажа кой дава хляба; да разбереш кой кум, кой сват.“ Н. Попфилипов, РЛ, 43. Аз не съм заядлив човек, нито пък съм злопаметен. Иначе спокойно можех да ѝ кажа: „А ти, жено врачанска, защо направо не ми кажеш къде си си намислила да отиваме, та да не изреждам напразно обекти?“. Тарас, СГ, 14. Копринена жена с вълнен мъж. Диал. Казва се, когато мъжът е по-прост от жена си или пък е неук, простак. Лека жена. Разг. 1. Проститутка; паднала жена, улична жена. Цивилизованият свят изпраща на новооткритото племе първите дарове: билярд, бира и леки жени. А. Каралийчев, ПГ, 189. 2. Жена, сменяща често партньорите си. Мари жени, видяхте ли ме комках ли се. Диал. Подигр. Употребява се, когато някой неуместно пита другите за нещо, което се отнася само до него и той трябва да го знае. Моя и негова майка две жени; от две жени деца. Диал. Не съм никакъв роднина на някого. Паднала (улична) жена. Книж.; Публична жена. Остар. Книж. Проститутка; лека жена. Баронът даде да се разбере, че любовниците му съвсем не бяха паднали жени. Д. Димов, Т, 155. – Ти си актриса, не просекиня или улична жена. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 73. Ние знаеме, че в Атина публичните жени са се ползували с голямо уважение. Знан., 1875, бр. 20-21, 313. Страхлив като жена. Разг. Много страхлив. Ходя по жени. Разг. За мъж – водя развратен живот.