ЖÈНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от женя като прил. Диал. Женен; женет. – Сега должност адвоката имаме тука. Заселен съм и женат. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 130. – Откъде да те знам дали не си женат, дали нямаш деца. В. Нешков, Н, 77. – Майка ми кя я помола / цвекиня да ми повадит / утро и вечер со вода, / а на пладнина со сълзи, / да го береет момчиня, / женати и неженати. Нар. пес., СбНУ VII, 71.