ЖЕНЍЛО ср. Нар.-поет. Женитба; женене2. Малката сестра се подърпа, подърпа, па съгласи и прежени кака си. Веднага я изведоха на къра. Копае тя, сади, плеви – умаля от работа, кръстът ѝ се схвана от навеждане. Все си мисли, че са я дали ратайкиня, и си повтаря: „Женило, мамо, чернило!“. Г. Краев, АЗ, 29. И сичките [братя] викнале: – Е, убаво нящо е женилото, ама как така можем наведнъж да си изберем невести. Нар. прик., СбНУ LVI, 34. А женило пусто е чернило, / що зачерни младите девойки. Нар. пес., СбВСтТ, 170.