ЖЕНЍЛЯ ж. Диал. Сватовница, годежарка; женилка, женилня, женихла. Че иди, мамо, женили / долу в долната маала, / за Калудка мома хубава. Нар. пес., СбНУ ХХХV, 106. Кога додат, бре, женили, / да са чудят, да са маят. Нар. пес., Т. Панчев, РБЯд, 115.


Източник: Речник на българския език (онлайн)