ЖЕНЍТБА ж. Встъпване в брак; женене2. Откак Петър се беше върнал от служба, тя често мислеше за неговата женитба, премисляше за всички момичета от село. И. Петров, НЛ, 68-69. Той искаше да разбере кога по-рано беше преживял същото светло и радостно чувство. И спомни: това бяха първите дни, седмици и месеци след женитбата им. Тогава Бонка беше момиче, млада невеста. Г. Райчев, ЗК, 63. Дъщерята на ковача имаше две деца от двете женитби и едно трето без женитба. Й. Радичков, СР, 158. Женитбата е акт, чрез който мъж и жена встъпват в брачен или съпружествен съюз. СбНУ IV, 156. Отрасли са девет мили сина / и десета щерка Ангелина. / Настали са на стан за женитба. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 72.
– Друга (диал.) форма: женѝтва.