ЖЕНЍТБЕН, -а, -о, мн. -и. Прил. от женитба. Из път [владиката] съдеше по селата различни, най-често женитбени разпри, и присъждаше в полза томува, който повече даваше. Св. Миларов, СЦТ, 166. Някои у нас го [съпружественото право] наричат „женитбено право“, което не е дотам сполучливо название. СбНУ IV, 156.