ЖЕНЍХ м. 1. Кандидат за женитба. Когато Султана навърши шестнадесет години, дойдоха стройници да я искат за някакъв момък. Тя сама намери начин да проучи какъв беше тоя жених и накара баба си да му откаже. Д. Талев, ЖС, 63. Босилко Радойкин, най-личен загорец, / допратил е китени свати, / „не връщайте, майко, ще найдете мъчно / жених за Петкана по-сгòден“. П. П. Славейков, Мис., 1893, кн. 2, 89. Търся жених за голямата си дъщеря.
2. Диал. Младоженец. Младата невеста молеше с поглед жениха си да ѝ помогне, но той сякаш нищо не забелязваше. Д. Талев, ПК, 423. Тя беше дошла от едно полско село и донесла на своя жених двеста декара скъпа работна земя и един килограм злато и нанизи. Кр. Велков, СБ, 33. Щерката – Василиса – минала вече годежния обред, чакаше първия сняг, за да застане с жениха си пред олтара на малката осеновска църква. А. Гуляшки, ЗВ, 10. Невестата и жениха той [Захарий Зограф] изписа с венци от цветя, каквито се слагат на българските сватби. Вл. Свинтила, СЗЗ, 368.