ЖЕНЍХЛА ж. Остар. и диал. Сватовница, годежарка; женилка, женилня, жениля. – Но пак от много добри места са дохождале женихли да искат момичето, но майка ѝ не пристаяла. Ил. Блъсков, ПБ II, 41. Расла й мома, та й порасла / под бял-червен трендафилчец, / станала й за женене, / за женене, за даване. / Женихлите прихождаха, / прихождаха, дохождаха. Нар. пес., СбНУ Х, 6.